Евробарометър: Българите виждат най-голяма полза от ЕС в пазара на труда, надяват се на мерки срещу инфлацията

Българските граждани поставят икономическата сигурност, достъпа до заетост и борбата с поскъпването на живота като водещи приоритети в отношенията си с Европейския съюз. Това показват данните от ново социологическо проучване, което изследва обществените нагласи у нас и в останалите страни членки на Общността.

Изследването очертава интересна динамика: докато средноевропейският потребител е по-вълнуван от глобалната сигурност и отбраната, българинът остава силно фокусиран върху личния си финансов статус и пазара на труда.

Трудът срещу мира: Къде е най-голямата полза от ЕС?

Запитани в какво се изразява най-големият принос на членството в Европейския съюз, отговорите у нас и в чужбина се разминават сериозно по отношение на приоритетите:

• В България: Почти половината от анкетираните (49 на сто) определят като най-голяма полза достъпа до европейския трудов пазар. На второ място българите поставят приноса на ЕС в защитата на мира и сигурността (29 на сто).
• В останалата част от ЕС: Картината е огледална. За 40 на сто от останалите европейци водещ е именно приносът към мира и сигурността, докато свободното движение на работна сила остава на по-заден план.

Инфлацията – основна задача пред Европейския парламент

Икономическите предизвикателства пред българските домакинства диктуват и очакванията към новоизбраните евродепутати. Мнозинството от българите настояват Европейският парламент (ЕП) да предприеме незабавни стъпки за овладяване на цените:

• 63 на сто от българите (срещу 47 на сто средно за ЕС) очакват от ЕП твърдо отношение към инфлацията и поскъпването на живота.
• 50 на сто у нас (спрямо 35 на сто в ЕС) искат фокус върху състоянието на икономиката и разкриването на работни места.

Когато става въпрос за подобряване на позицията на ЕС на глобалната сцена, 40 на сто от българите смятат, че това може да стане чрез икономически мерки, а 35 на сто залагат на постигането на пълна енергийна независимост. По въпросите на отбраната обаче българите остават по-скептични – едва 29 на сто я посочват като водеща задача, докато в останалата част от ЕС този процент е цели 39 на сто.

Остров на стабилност насред размирен свят

Въпреки икономическите притеснения, огромното мнозинство от анкетираните припознават в Съюза гарант за сигурност. 72 на сто от българите и 75 на сто от останалите европейци са напълно съгласни с твърдението, че ЕС е място на стабилност на фона на настоящите глобални кризи. Само рекордно ниските 15 на сто у нас и 11 на сто в чужбина смятат, че ролята на Общността в защита на гражданите ще намалява.

 ОПТИМИЗЪМ СРЕЩУ ПЕСИМИЗЪМ ЗА БЪДЕЩЕТО:

 ── Оптимисти за бъдещето на самия ЕС ──
 [▓▓▓▓▓▓▓▓▓▓▓▓░░░░░░░░] 56% у нас
 [▓▓▓▓▓▓▓▓▓▓▓▓▓░░░░░░░] 59% в ЕС

 ── Песимисти за бъдещето на света ──
 [▓▓▓▓▓▓▓▓░░░░░░░░░░░░] 44% у нас
 [▓▓▓▓▓▓▓▓▓▓▓▓░░░░░░░░] 58% в ЕС

Интересен факт е, че песимистите за бъдещето на собствената си държава (в случая България) са малцинство – едва 37 на сто от всички участници.

Емоционален профил: Надеждата надделява над несигурността

Попитани кое чувство описва най-точно текущото им емоционално състояние, точно половината от българите (50 на сто) избират думата „надежда“ (при 43 на сто в ЕС). На второ място с 36 на сто у нас (и 44 на сто в ЕС) се нарежда усещането за „несигурност“.

Въпреки ежедневните трудности, по-голямата част от българите (67 на сто) декларират, че са удовлетворени от текущото качество на живота си, макар този процент да е по-нисък от средноевропейския (83 на сто). Основната разлика обаче е в бъдещите очаквания – българите се оказват значително по-големи оптимисти за личните си финанси: цели 65 на сто от сънародниците ни очакват подобряване на финансовото си състояние и по-лесно посрещане на всекидневните разходи, докато в останалата част от ЕС този оптимизъм се споделя от едва 42 на сто от гражданите.