SongIceAndFire 
През XIX век учените са били убедени, че Вселената е запълнена с мистериозна материя, наречена „светлоносен етер“, а медиците са вярвали, че болестите се разпространяват чрез зловонни изпарения – „миазми“. Тези научни митове са доминирали в продължение на столетия, преди да бъдат напълно заличени от неумолимите факти.
Днес, в областта на невронауката, сме свидетели на подобен феномен. Медиите, поп-научната литература и интернет са залети от твърдения за човешкия ум, които известният невроучен Дейвид Линдън нарича цветисто „невро-глупости“ (neuro-nonsense). Те не се опират на доказателства, а се поддържат единствено от инерцията на традицията.
Световноизвестният професор по психология д-р Лиса Фелдман-Барет, автор на бестселъра „Седем и половина урока за мозъка“, обобщава седемте и половина най-вкоренени заблуди, които съвременните изследвания окончателно разрушават.
Мит №1: Крием ли „гущер“ в главата си?
Една от най-успешните грешки в историята на науката е триединният модел на мозъка. Според тази приказка, дълбоко в нас е скрит древен, първичен „гущеров мозък“, отговорен за потисканите ни страсти и инстинкти, над който се намира „рационалният мозък“, опитващ се да държи влечугото под контрол.
„Нашият мозък не е гущер, облечен като човек“, категорична е невроученият Барбара Финли.
Идеята за вечната битка между разума и страстта датира още от Древна Гърция, а през XX век учените погрешно приемат, че еволюцията на мозъка става чрез наслояване – като добавяне на глазура върху вече изпечена торта. Съвременната генетика и невроанатомия обаче доказват, че мозъците на всички бозайници и влечуги следват един и същи фундаментален план на изграждане. Единственото животно с гущеров мозък е самият гущер.
Мит №2: Лявата половина е логична, а дясната – креативна
Идеята, че лявото полукълбо създава хладния софтуерен инженер, а дясното – ексцентричния поет, е напълно погрешна.
Мозъчната кора наистина е разделена на две полукълба, но те са сложно и неразривно свързани помежду си и с десетки подкорови структури. Нито една част от мозъка не е тясно специализирана само за изкуство или само за математика. Почти всяко човешко действие и преживяване се обработва от невронни мрежи, разпределени из целия мозък. Функции като езиковите способности наистина показват латерализация (преимущество на едната страна), но това е индивидуално развитие, а не строга биологична изолация.
Мит №3: Кортизолът е „хормон на стреса“, а серотонинът – „на щастието“
В биологията няма химично вещество с една-единствена психологическа цел. Популярната представа, че мозъкът се дави в кортизол само при стрес, а серотонинът се излива, за да ни направи щастливи, е сериозно опростяване.
- Кортизолът е фундаментален хормон за управление на енергията ни. Той повишава нивата на глюкоза в кръвта, когато тялото има нужда от гориво. Мозъкът ни кара да отделяме кортизол всяка сутрин, за да можем физически да се измъкнем от леглото, както и преди тренировка, независимо дали сме спокойни или притеснени.
- Серотонинът не е капсулирано щастие. Неговата основна роля в мозъка е да балансира енергийния ни метаболизъм. Той помага на организва да следи разхода на ресурси и ни мотивира да изследваме света, да учим и да проявяваме любопитство, дори когато няма бърза награда за това.
Мит №4: Очите виждат, ушите чуват, кожата усеща
Когато миете лицето си, кожата ви усеща мократа вода. Нали? Всъщност, човешката кожа няма сензори за мокрота. Това, което изпитвате, е симулация.
Мозъкът е затворен в тъмната костна кутия на черепа. Той не вижда, не чува и не докосва директно. Вместо това, той комбинира постъпващите сурови данни (температура, допир) с вашите минали спомени и преживявания, за да конструира усещането за влага. Ние виждаме, чуваме и усещаме с мозъка си, а сетивните органи са просто проводници на сурови електрически импулси.
Мит №5: Мозъкът просто реагира на външния свят
Нашето субективно усещане е, че сме реактивни същества: виждаме нещо и реагираме на него. Невронауката обаче разкрива, че зад кулисите се случва точно обратното.
Мозъкът не чака светът да го задейства. Той действа като машина за предсказания (гадател). Във всеки милисекунден отрязък той пресмята какво предстои да се случи въз основа на минал опит и подготвя тялото за действие (променя пулса, отделя хормони, подготвя мускулите) преди сетивната информация от очите и ушите изобщо да е достигнала до него. Входящата информация от сетивата ви просто потвърждава или коригира тези предсказания. Този постоянен процес на корекция се нарича „учене“.
Мит №6: Огледалните неврони са специален орган на емпатията
Преди десетилетия откритието на неврони, които се активират както когато извършваме действие, така и когато наблюдаваме някой друг да го прави, предизвика фурор. Те бяха наречени „огледални неврони“ и обявени за биологичния източник на човешката емпатия.
Реалността е много по-прозаична. Тези клетки не са специални или уникални – те са обикновени неврони, изпълняващи стандартния процес на предсказване. Когато виждате приятел да ви маха, вашият мозък стартира безмълвна вътрешна команда да направи същото движение, за да разкодира визуалния сигнал. Това не е магическо „огледално отразяване“, а начинът, по който мозъкът ви разбира какво правят другите, използвайки собствената ви моторна система.
Мит №7: Мозъкът съхранява спомени като компютърен харддиск
Мозъкът не пази спомените в готови папки или файлове, които просто извиквате в същия им вид. Всеки път, когато си спомняте нещо, вие всъщност го сглобявате наново.
Този процес на реконструкция използва електрически импулси и въртящи се химически процеси, които се влияят пряко от текущото ви емоционално състояние, средата и контекста. Тъй като спомените се пренаписват при всяко припомняне, те са изключително уязвими към изкривяване.
Компютър: [Файл със спомен] ───────────────► Константна информация
Мозък: [Минал опит + Настоящ контекст] ──► Реконструкция в реално време
Съдебната статистика: Поради тази крехкост на паметта, свидетелските показания често са подвеждащи. Проучване на съдебни казуси в САЩ показва, че изумителните 70% от погрешните присъди, които по-късно са били изцяло отменени чрез ДНК доказателства, са били произнесени единствено въз основа на фалшиви свидетелски спомени.
Мит №7½: Не се създават нови мозъчни клетки
Това е само „половин мит“, тъй като е частично верен. По-голямата част от човешкия мозък наистина губи способността си да генерира нови неврони след раждането. Има обаче ключови зони, като хипокампуса (отговорен за ученето и паметта), в които процесите на неврогенеза (раждане на нови клетки) продължават през целия живот.
Много животни могат да регенерират цели области от мозъка си, но при хората този процес е ограничен. Учените предполагат, че това е еволюционната цена, която плащаме за нашето дълголетие. За да съхраним стабилна идентичност и дългосрочна памет в продължение на десетилетия, структурата на мозъка ни трябва да остане стабилна, вместо постоянно да се подменя с нови, „незаписани“ клетки. Новите неврони ни помагат да учим новото, за да можем успешно да чертаем бъдещето.
