SongIceAndFire 
Когато гледаме тигър в дивата природа или в зоопарка, ярката му оранжева козина с черни ивици изглежда изключително забележима и контрастна на фона на зелената джунгла. Човек лесно би се запитал: как е възможно подобно ярко животно да бъде ефективен ловец от засада, без да бъде забелязано от километри?
Отговорът се крие в различната еволюция на зрението при бозайниците.
Трихроматично срещу дихроматично зрение
Причината за този визуален парадокс е разликата между начина, по който хората и повечето бозайници възприемат цветовете:
- Хората и повечето примати (Трихроматично зрение): Притежаваме три вида светлинни рецептори (колбички) в очите си, съответно за синя, зелена и червена светлина. Това ни позволява да виждаме богата палитра от цветове и ясно да различаваме червеното и оранжевото от зеленото.
- Плячката на тигъра (Дихроматично зрение): Повечето чифтокопитни животни, които са основна плячка за тигъра (като елени, сърни и диви прасета), разполагат само с два вида рецептори. Техните очи са чувствителни главно към синята и зелената светлина, но им липсва рецепторът за червения спектър.
Изкуството на естествения камуфлаж
За елена или дивото прасе червените и оранжевите нюанси просто не съществуват по начина, по който ги виждаме ние. В техните очи оранжевата козина на тигъра се възприема като приглушен зеленикаво-кафяв или сиво-маслинен цвят.
Когато към този цвят се добавят и черните вертикални ивици, тялото на тигъра идеално се слива с вертикалните сенки на високата трева, бамбука и растителността. За своята жертва хищникът е практически невидим, докато не стане твърде късно.
Защо тогава тигрите не са развили наистина зелена козина? От биологична гледна точка, бозайниците просто нямат биохимичния механизъм за производство на зелен пигмент в козината си (както прави например меланинът за кафяво, черно или червеникаво). Производството на оранжево-кафяви пигменти е много по-лесно и, както се оказва, напълно достатъчно да измами зрението на копитарите.
Връзката с човешкия далтонизъм
Този визуален ефект не е чужд и на част от хората. При най-често срещаната форма на вродена цветова слепота (далтонизъм) – известна като деутеранопия или протанопия (трудности при разграничаване на червено и зелено) – хората виждат света по начин, много близък до този на елените.
За човек с такъв вид далтонизъм оранжевият тигър, позициониран сред гъста зелена трева, изглежда слят с околната среда. Това напомня за древните времена, когато нашите предци също са били потенциална плячка за големите котки – и тези с добро трихроматично зрение са имали огромен еволюционен шанс да забележат скрития в храстите хищник навреме.
