Поставянето на бетонни ограничители (тип „Ню Джърси“) по критичните пътни участъци в страната няма да доведе до реално намаляване на тежкия травматизъм и броя на пътнотранспортните произшествия. Около тази единна теза се обединиха водещи пътни инженери, браншови представители и експерти по безопасност в студиото на предаването „Денят започва“ по БНТ. Според тях държавата трябва да насочи усилията си към коренна промяна на контрола – по-строги мерки на самия път, денонощни проверки и безкомпромисни рестрикции за нарушителите зад вола Парадоксът със сертификацията и мантинелите
Пътните специалисти изтъкват, че безразборното поставяне на тежки бетонни елементи, без съответните детайлни инженерни проучвания и краш-тестове, крие сериозни рискове за живота на пътуващите в леки автомобили.
Инж. Георги Златев, член на Браншова камара „Пътища“: „Най-високият клас ограничителни системи, който може да задържи камиони, е H4B. За да бъде сертифицирана такава система обаче, тя изисква провеждането на мащабни краш-тестове с автомобили от 900 кг и автобуси, за да се изследва какво е реалното физическо въздействие върху хората вътре. Единствено в Италия в момента масово се използват системи от клас H3, които са изпитани да задържат до 13-тонен товарен автомобил.“
Паралелно с техническите детайли, близки на жертви от катастрофи изразиха крайното си възмущение от системното бездействие на институциите и липсата на реално разследване на досегашната пътна инфраструктура.
Петя Иванова, сдружение „Ангели на пътя“: „Ние сме държава на парадоксите. Писахме десетки писма и пак ще молим – нека най-накрая се направи пълна проверка за последните 10 години кой и как е изграждал мантинелите по българските пътища. Кога най-накрая някой ще поеме отговорност и ще има осъдени? Вече пет години молим министри, депутати и всички възможни институции просто да си свършат работата. Единственото, което правим в момента, е да се местим от град на град и да обсъждаме просто поредната трагедия.“
Кинетичната енергия и инженерното проектиране
От Асоциацията на пострадалите при катастрофи подчертават, че безопасността на пътя е комплексна наука, която изисква планиране още на ниво чертеж, а не палиативни решения след поредния фатален инцидент.
Илия Тодоров, Асоциация на пострадалите при катастрофи: „Когато един път се проектира и в него първоначално не са заложени бетонови ограничители, няма как те просто да бъдат сложени впоследствие без промяна на целия профил. Трябва да се разбере, че разликата между това да се удариш челно в движещ се срещу теб камион (дори той да е празен) и това да застигнеш и да се удариш в спрял, аварирал камион, е колосална. Кинетичната енергия при двата сблъсъка и времето за реакция на шофьора нямат абсолютно нищо общо.“
| Сценарий на сблъсък | Кинетична енергия (Ek) | Време за реакция на водача |
|---|---|---|
| Челен удар в насрещен камион | Екстремно висока (скоростите на двете превозни средства се сумират). | Минимално до липсващо (критична ситуация за части от секундата). |
| Удар в застигнат/аварирал камион | По-ниска (зависи единствено от скоростта на движещия се автомобил). | По-голямо прозоречно време за маневра или спиране. |
Експертите заключиха, че докато фокусът на обществения дебат се измества към скъпи инфраструктурни елементи, липсата на реално и ефективно наказване на опасните водачи ще продължи да генерира черна статистика по българските магистрали и първокласни пътища.
