Настъпи онзи сакрален момент от годината, в който бизнесът, синдикатите и правителството се събират на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), за да разиграят традиционния си икономически театър. Този път обаче Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), начело с Кирил Домусчиев, подхожда към Бюджет 2026 с изтънчена ирония и тежка артилерия от искания.
Председателят на КРИБ чистосърдечно призна, че в организацията са преживели тежки екзистенциални дискусии дали изобщо да подкрепят финансовата рамка. Причината? Ами, бюджетът за 2026 г. вече е до голяма степен… изпълнен. Правителството е поставено пред свършен факт за първите 7 месеца от годината, но пък защо да не го обсъдим през лятото? Защото какво по-хубаво от това да одобряваш харчове, които чиновниците вече са направили?
Държавни директори с космически заплати и синдикален сън
От КРИБ изрично подчертават, че управляващите смело са отложили почти всички реформи за рязане на разходи за „светлото бъдеще“ през 2027 г. Въпреки това работодателите виждат светлина в тунела и поставят 6 ултимативни (и доста забавни) точки, за да дадат благословията си.
Първият удар е насочен право към държавния апарат и синдикатите, които според Домусчиев май са прекарали последните години в дълбока хибернация.
Кирил Домусчиев, председател на КРИБ: „Очевидно колегите от синдикатите не са си свършили работата в доминирания от тях обществен сектор и са допуснали директори с по-големи заплати от тази на Доналд Тръмп да ръководят служители със заплати, близки до минималното възнаграждение.“
За да укроти този чиновнически разкош, КРИБ настоява занапред по време на бюджетна криза заплатите „на калпак“ да не се индексират. Ако някой в администрацията взима над максималния осигурителен доход – нула процента увеличение. Бонус от 3% се предвижда само за изнемогващите служители с под 1000 евро нетно възнаграждение.
Финансова гилотина: Мълчаливо съгласие или 10% от издръжката на боклука
Втората точка вкарва елементи на класическо административно фентъзи. КРИБ иска всяко министерство ежегодно да превръща по три свои разрешителни режима в „мълчаливо съгласие“ (концепция, която в България обикновено означава „мълчалив отказ“). За да мотивира чиновниците, финансовият министър трябва да действа като разгневен родител: нямаш предадени режими – губиш 10% от джобните (издръжката) на ведомството.
Освен това бизнесът настоява спешно да се задейства приватизацията или концесията на поне два големи държавни мастодонта. Като отличен пример за управленска екзотика е посочена „Топлофикация София“.
Прочитът на КРИБ за държавния капитализъм: „Когато частен бизнес губи пари, той фалира – а когато държавен губи пари, му дават още повече пари. Време е този абсурд да приключи!!!“
Суровата математика: Двама копаят, петима ядат
Работодателите настояват още за премахване на всички текстове за автоматично вдигане на доходите в бюджетния сектор, тъй като те се плащат от данъкоплатците, които никой не пита при подписването на колективните трудови договори.
Най-мрачната, но и най-реалистична ирония е запазена за финала – планът за съкращаване на администрацията до нивата в ОИСР до 2028 г. КРИБ напомня, че родната демографска криза и математиката просто са скарани с чиновническия апетит.
🔮 БЪДЕЩАТА 5-МИЛИОННА БЪЛГАРИЯ (Според КРИБ):
[ Работещ в частния сектор ] + [ Работещ в частния сектор ]
│
▼ ИЗДЪРЖАТ:
[ 1 Чиновник ] + [ 3-ма Пенсионери ] + [ 1 Неработещ ]
От КРИБ завършват с предупреждението, че докато държавата поддържа дефицити при пълна заетост, инфлацията ще продължи да ни топли по-добре от софийското парно. Спасението? Бюджет на излишък през 2028 г. и силна вяра, че гласът на бизнеса няма да остане поредният „викащ в пустинята“ по време на днешното заседание.
