Въздушната линейка директно на пътя: МЗ готви нови правила за по-чести полети до тежки инциденти

Министерството на здравеопазването обмисля сериозни нормативни и оперативни промени, насочени към усъвършенстване на правилата за използване на въздушната спешна помощ. Целта е медицинските хеликоптери да бъдат изпращани все по-често директно на местата на тежки катастрофи и аварии на пътя (т.нар. първични мисии), а не основно за транспорт между болници.

Това обяви в ефира на предаването „Здравей, България“ по NOVA заместник-министърът на здравеопазването Ивиан Бенишев.

Повод за коментара му стана вчерашният случай край село Мокрен, при който за първи път в историята на българското здравеопазване въздушна линейка бе успешно активирана за оказване на помощ директно на терен при тежко пътнотранспортно произшествие.

Лекари, а не чиновници, вдигат хеликоптера

Заместник-министър Бенишев категорично разсея съмненията относно това как се задейства въздушната кавалерия, като подчерта, че решението няма административен характер.

Ивиан Бенишев, зам.-министър на здравеопазването: „Активирането на въздушната спешна помощ не зависи от чиновническо решение в МЗ, а от дежурния медицински екип в Координационния център на Центъра за спешна медицинска помощ по въздуха (ЦСМПВ). Решението се взема от лекари след строго професионална оценка на ситуацията, медицинските критерии за състоянието на пострадалите и възможностите за безопасно изпълнение на самия полет.“

Въздушната помощ може да бъде задействана по два канала:

1. Автоматично чрез диспечерите на телефон 112 при първоначални данни за мащабен инцидент.
2. По изрично искане на наземните екипи на Спешна помощ, пристигнали първи на терен.

При критични ситуации наземните линейки и хеликоптерите се задействат едновременно и паралелно, без да се конкурират като отделни структури.

Казусът „Тракия“: Защо машината не излетя?

Бенишев внесе яснота и около неотдавнашната тежка катастрофа на автомагистрала „Тракия“, при която въздушната линейка остана на земята, което предизвика вълна от обществени въпроси.

По думите му, дежурният хеликоптер е бил с включени двигатели и напълно готов за излитане още на 17-ата минута от получаването на сигнала. Междувременно обаче от мястото на инцидента е постъпила информация за сериозен разлив на гориво, което е изисквало периметърът първо да бъде обезопасен от пожарната за безаварийно кацане. В същия прозорец от време наземните екипи вече са успели да качат и транспортират пострадалите към най-близката болница, което е обезсмислило полета.

📈 Амбицията: Повече спасени животи на асфалта

Към днешна дата българската система за HEMS (Helicopter Emergency Medical Service) все още натрупва своя оперативен опит и се развива. Статистиката на МЗ показва следното разпределение на мисиите:

🚁 РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА МИСИИТЕ НА ВЪЗДУШНАТА ПОМОЩ У НАС:

 [▓▓░░░░░░░░░░░░░░░░░░] 20% Първични мисии (Директно на мястото на инцидента)
 [▓▓▓▓▓▓▓▓▓▓▓▓▓▓▓▓░░░░] 80% Вторични мисии (Транспорт между лечебни заведения)

Посока на развитие: „Нашата ясна амбиция е до края на годината първичните мисии да станат значително повече и кацането директно на пътя да се превърне в обичайна, рутинна практика“, подчерта заместник-министърът.

В МЗ вече функционира постоянна експертна група, която подлага на детайлен анализ абсолютно всяка проведена или отказана мисия. На базата на тези реални казуси ще се правят динамични промени в нормативната уредба, за да се премахнат всякакви бюрократични спънки.

Бенишев заключи, че с очакваната доставка на последния от планираните по държавния договор медицински хеликоптери, системата най-накрая ще разгърне пълния си географски капацитет, покривайки т.нар. „златен час“ при тежки инциденти в абсолютно всяка точка на България.