Брюкселският диктат на Фон дер Лайен: Подмолна война срещу интернет свободата на децата ни под маската на „загриженост“

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен извади поредното си оръжие от арсенала на евробюрокрацията. Тази есен се подготвя нов законопроект, който има за цел тотално да ограничи и забрани достъпа до социални медии за деца на територията на Европейския съюз. С патетичен тон и захаросани клишета за „истинския свят“, Фон дер Лайен се опита да ни убеди, че Брюксел знае по-добре от родителите как да възпитават децата си.

Зад фасадата на „загриженост за психичното здраве“ и борбата срещу „алгоритмите“ обаче се крие нещо много по-грозно: неморално, некоректно и дълбоко недемократично прокарване на закони, които заобикалят гласа на европейските граждани.

Театърът на „загрижеността“: Цитати за пред камерите

Представяйки проучване на европейски експерти за опасностите в мрежата (зависимости, неподходящо съдържание и т.н.), Фон дер Лайен изрече думи, които звучат като извадени от роман на Оруел:

Урсула фон дер Лайен: „Децата ни трябва да прекарват време в истинския свят – да играят, да се сприятеляват, да правят грешки и да изградят собствената си личност, преди алгоритъмът да го направи вместо тях. Вярвам, че трябва да им дадем тази възможност.“

Звучи прекрасно, нали? Но кой даде право на един назначен, а не пряко избран чиновник в Брюксел, да решава кога и как децата ни ще изграждат „собствената си личност“? И откога цензурата и забраните станаха синоним на „възможност“?

Неморално и некоректно: Как се прекарват законите в ЕС

Най-скандалното в случая е самият механизъм, по който Европейската комисия се опитва да прокара тази забрана. Вместо да се проведе широк и честен обществен дебат, Брюксел действа по изпитаната си подмолна схема:

• Липса на реален вот: Подобни драстични регулации често се прокарват под формата на директиви и регламенти, скалъпени „на тъмно“ от неформални работни групи, без реален дебат и без възможност за пряк избор от страна на европейските гласоподаватели.
• Неморално изземване на родителски права: Този законопроект е директен шамар за родителите. Прехвърлянето на отговорността за възпитанието на децата от семейството към държавния апарат е опасен прецедент. Неморално е да се внушава, че майките и бащите в Европа са неспособни да контролират екранното време на децата си и затова е нужна „майката закрилница“ от Брюксел.
• Некоректно прехвърляне на вината: Вместо ЕС да притисне големите технологични гиганти да подобрят сигурността си, ЕК избира най-лесния и мързелив път – забрана за крайния потребител. Франция вече прокара път за забрана под 15 години, а сега Урсула иска да наложи този модел като задължителен за всички, без оглед на националните и културните различия на държавите членки.

Пътят към дигиталния затвор

Ако този закон бъде приет, той ще изисква внедряването на драконовски мерки за цифрова идентификация. За да се докаже възрастта на едно дете, всеки потребител в ЕС – включително възрастните – вероятно ще трябва да предоставя лични документи или биометрични данни, за да влезе в социална мрежа.

Така под предлог, че „пази децата“, администрацията на Фон дер Лайен тихомълком ще изгради инфраструктура за тотален дигитален контрол над всички граждани. Остава въпросът: ще позволим ли на Брюксел да се разпорежда в домовете ни, или най-накрая ще кажем „не“ на тази неморална намеса в личния ни живот?