Жертва на Франсис Дрейк: Разкриха забележителната съдба на корабокрушение край Кадис

Подводни археологически проучвания край испанския пристанищен град Кадис доведоха до историческа сензация. Останките от корабокрушение, открити преди около 15 години, бяха официално идентифицирани като италиански търговски кораб със забележителна и трагична съдба.

Плавателният съд, произхождащ от Генуа, се е оказал на грешното място в грешното време и е бил потопен през април 1587 г. при дръзкото, изненадващо нападение на легендарния английски капер сър Франсис Дрейк срещу Испанската армада.

„Подпалването на брадата на испанския крал“

В началото на 1587 г. заливът на Кадис в Южна Испания кипи от живот. Там се събират десетки бойни кораби на Испания и Португалия, които трябва да оформят ядрото на Непобедимата армада. Планът на испанския крал Филип II е дързък – да нападне и изцяло да завладее Англия през лятото на същата година.

Подготовката за войната обаче е разкрита от шпионите на английската кралица Елизабет I. Тя решава да нанесе изпреварващ удар и изпраща вицеадмирал сър Франсис Дрейк.

На 19 април 1587 г. Дрейк нахлува в пристанището на Кадис с флотилия от 24 кораба. При последвалата ожесточена битка англичаните унищожават между 30 и 35 испански съда – събитие, което самият Дрейк по-късно иронично нарича „подпалване на брадата на краля на Испания“.

Проектът „Делта II“: 400 години под пясъка

Едва сега археолозите установяват, че сред жертвите на Дрейк е имало и мирни търговски съдове. Проучвайки морското дъно преди строителството на нов контейнерен терминал край Кадис, подводни археолози се натъкват на три корабокрушения.

Едно от тях, временно наречено „Делта II“, е лежало запечатано под 8-метров слой морски седименти, което го е запазило почти непокътнато от времето.

📐 ХАРАКТЕРИСТИКИ НА НАХОДКАТА:
• Дължина: Около 24 метра
• Ширина: Около 8 метра
• Тип: Тримачтов търговски кораб
• Датировка: Втората половина на XVI век (Средиземноморска традиция)

За да разбулят мистерията около произхода на „Делта II“, екип от учени, ръководен от Ренато Джани Ридела от Университета в Генуа, подлага намерените артефакти на детайлен анализ.

Уликите: Бронзови оръдия и скъпоценен кармин

Археолозите успяват да сглобят мозайката благодарение на две ключови находки на борда:

1. Артилерията на фамилия Джорди

На борда са открити седем бронзови оръдия. Върху някои от тях изследователите разчитат гравирани надписи, разкриващи, че са отлети от прочутата в Генуа фамилия леяри Джорди. Историческите архиви потвърждават, че през втората половина на XVI век Джорди са били официални доставчици на оръжия за испанския флот.

2. Пътят на кошенила и луксозния пигмент

В трюма на кораба, освен останки от хранителни запаси (кости от домашни животни и глинени гърнета с андалуски маслини и каперси), археолозите откриват дървени бъчви, пълни с гъста, червеникава маса.

Лабораторният анализ доказва, че това е кармин – изключително скъп червен пигмент, добиван от кошенилни въшки в Централна и Южна Америка. През XVI век карминът от Новия свят е бил толкова ценен, че в трансатлантическата търговия стойността му е отстъпвала единствено на златото и среброто.

Идентифициран: „Сан Джорджо и Сант’Елмо Буонавентура“

Благодарение на съпоставката между корабния товар, оръдията и писмените архиви в Генуа и Кадис, екипът на Ридела успява да върне името на забравения кораб.

Това е генуезкият търговски кораб „Сан Джорджо и Сант’Елмо Буонавентура“ (San Giorgio e Sant’Elmo Buonaventura), известен в корабните регистри и с по-краткото си наименование „Vassalla piccola“.

Построен през 1573 г. в живописния италиански град Портофино по поръчка на корабособственика Пиетро Паоло Васало, корабът е обслужвал натоварените търговски пътища в Западното Средиземноморие.

През съдбовния април на 1587 г. обаче, докато е закотвен в Кадис за разтоварване и пренасочване на скъпоценния си товар от Новия свят, италианският съд попада под ураганния огън на Франсис Дрейк. Днес, повече от четири века по-късно, неговата история най-накрая излиза наяве, за да илюстрира как голямата геополитика на империите често помита безмилостно съдбите на обикновените търговци.