SongIceAndFire 
Томислав Дончев – човекът, чието основно парламентарно постижение през последните десетилетия е умението да изглежда замислен, докато нищо не се случва – реши отново да ни поучава. Този път той влезе в ролята на библейски екзегет, призовавайки да съдим кабинета на „адаша“ му Румен Радев по делата.
Ето и „дълбоките“ прозрения на вечния вицепремиер:
- Министрите като изчезващ вид: Дончев искрено се чуди защо мислим, че в България има повече от шепа хора, ставащи за министри. Според него „кръгът е къс“. Разбира се, че е къс! Когато въртиш едни и същи 20 души между министерствата и парламента в продължение на 15 години, светът започва да изглежда като гарсониера. За Дончев явно управлението е затворена партийна ложа, а не въпрос на компетентност, която може да се намери извън партийния списък.
- Математика за напреднали: „Ако съберете трима-четирима души, един задължително ще е спорен“, философства той. Тук той е експерт – в неговите правителства обикновено пропорцията беше обратната: събираш четирима, и четиримата са спорни, но пък са „наши хора“.
- Лидерство и конструкции: Дончев обяснява, че кабинетът е „сложна конструкция“. Това го казва човекът, който години наред беше архитект на „конструкции“, които произвеждаха предимно софизми, стратегии за „дигитализация“ (която още я чакаме) и усвояване на средства по начин, който би засрамил и илюзионист.
? Анализ на източниците и политическата ирония
Когато анализираме подобни изказвания на Томислав Дончев през призмата на неговата кариера, изникват няколко интересни извода:
- Професионалният „анализатор“: Дончев отдавна се е превърнал в политически коментатор на собственото си бездействие. Той често говори за „липса на кадри“, което е директно признание, че за толкова години във властта неговата партия не е успяла да създаде нова генерация от подготвени държавници, а разчита на „късия кръг“ от лоялни кадри.
- Библейският принцип като щит: Цитатът „по делата им ще ги познаете“ е любимо убежище на политици, които не искат да поемат конкретна отговорност или да дадат ясна оценка. Иронията е, че ако съдим самия Дончев по „делата“ му (а не по високопарните му интервюта), списъкът с реални, завършени и работещи реформи би бил по-къс и от споменатия от него кръг лица.
- Ефектът на „късата памет“: Изказването му в БТА е класически пример за опит за „пренастройване“ на реалността. Той критикува бързината, с която „Прогресивна България“ връща мандата, забравяйки колко месеца държавата е губила в безкрайни преговори и процедурни хватки под негово ръководство.
Заключение: Гледайки Дончев, човек остава с впечатлението, че в България няма 6000 души за министри, но затова пък винаги ще има място за един Томислав, който да ни обясни защо пак нищо не е станало.
