Финансов шамар от Брюксел: Евростат отчете 3.5% дефицит, ЕК задейства наказателна процедура срещу България
SongIceAndFire 
СОФИЯ / БРЮКСЕЛ – Само няколко месеца след дългоочакваното си присъединяване към еврозоната на 1 януари 2026 г., България е изправена пред първото си сериозно фискално изпитание като пълноправен член на Клуба на богатите. Европейската комисия (ЕК) се подготвя официално да задейства Процедура по прекомерен дефицит (ППД) срещу страната, след като данните на Евростат за 2025 г. разкриха тежко нарушение на Маастрихтските критерии.
Официалният доклад на Брюксел по темата се очаква на 3 юни 2026 г., но новината вече бе анонсирана от премиера Румен Радев, който призна, че реалният бюджетен дефицит на страната е „доста над 3%“ и е достигнал около 3.5% от БВП.
Прогнозите за 2026 г.: Опасност от дефицит над 4%
Ситуацията изглежда още по-тревожна в краткосрочен план. Според разчетите на ЕК, ако не бъдат предприети незабавни и драстични реформи, дупката в хазната за настоящата 2026 г. ще надхвърли 4% от БВП. Основните двигатели на този негативен тренд са натрупаните масивни социални разходи и автоматичното индексиране на заплатите в публичния сектор.
Политическият боен терен: Кой изхарчи парите?
Разкритията за състоянието на публичните финанси веднага взривиха политическото пространство у нас и доведоха до поредица от взаимни обвинения:
- Премиерът Румен Радев обвини предходното редовно правителство във „финансови манипулации“. Според него балансът е бил изкуствено „разкрасен“ преди влизането в еврозоната чрез изтегляне на авансови корпоративни данъци и прибиране на 100% от дивидентите на държавните фирми, за да се скрие реалната картина.
- От ГЕРБ контрираха, че заложените параметри за 2025 г. не са проблемни, тъй като разходите за отбрана ползват специална дерогация (изключение). Според тях истинската вина е в липсата на внесен редовен бюджет за 2026 г.
- Асен Василев (ПП) запази оптимизъм, заявявайки, че на базата на очаквания ръст на приходите, постигането на заветния дефицит от 3% в рамките на тази година остава напълно реалистична цел.
- Санкциите: Под лупата на Брюксел и заплаха от милионни глоби
След официалното стартиране на процедурата на 3 юни, Съветът на ЕС ще наложи на България строг график за свиване на разходите. Страната преминава под строг мониторинг:
- Редовни отчети: България ще бъде длъжна да докладва на всеки три или шест месеца пред финансовите министри от еврозоната (Еврогрупата).
- 6-месечен срок: Страната ще разполага с точно половин година, за да докаже, че провежда ефективни мерки за фискална дисциплина.
- Финансови глоби: Като държава в еврозоната, ако София не изпълни препоръките, тя е застрашена от тежка финансова санкция – глоба в размер на до 0.05% от БВП за предходната година, платима на всеки 6 месеца до коригиране на дефицита.
Морковът и тоягата: Урсула фон дер Лайен с финансова инжекция „в аванс“
Въпреки сериозното фискално предупреждение, Брюксел демонстрира и подкрепа за София. Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен публично похвали напредъка на България по ключовите реформи в Антикорупционната комисия и прокуратурата.
В знак на добра воля ЕК одобри предсрочното отпускане на 370 милиона евро по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Тези средства трябва да послужат като буфер за стабилизиране на икономиката преди окончателния краен срок на плана през август 2026 г. Допълнително в Брюксел е договорено европейско финансиране за мащабни трансгранични инфраструктурни проекти между България, Гърция и Румъния, които да стимулират регионалния икономически ръст.
