Моделът „НЗОК“: Как българското здравеопазване се превърна в бизнес, произвеждащ болни вместо здрави

Скандалът с разработките на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), свързани със здравната каса, започна в публичното пространство като поредния партиен спор за това кой не трябва да я управлява. Но истинският му завършек би трябвало да доведе до отговора на един далеч по-важен въпрос: защо българското здравеопазване произвежда все повече пациенти, вместо повече здрави хора?

Докато политическият дебат остана плътно затворен в рамките на кадровия конфликт около ръководството на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), разкритията на бивш служител от контраразузнаването извадиха на повърхността системни тумори. Те осветиха проблемите със слабия контрол върху публичните средства, престъпните схеми с дефицитни лекарства и безконтролното, непланирано разрастване на болничната мрежа.

Бюджет от 5.2 милиарда евро при нулев контрол

Проблемът отдавна е надхвърлил въпроса кое точно лице оглавява НЗОК. За 2026 г. бюджетът на касата достига колосалните 5.2 милиарда евро – сума, която е почти два пъти и половина по-голяма от целия бюджет на Министерството на вътрешните работи (МВР).

Разпределението на този огромен публичен ресурс е силно изкривено:

• За болници: Отиват близо 47% от всички средства.
• За лекарства и медицински изделия: Отиват още 26% от бюджета.

На практика близо 43​ от парите за здраве потъват в болнично лечение и медикаменти, докато реалният контрол изостава светлинни години след финансовите потоци. Това позволява на системата да расте хаотично, водена от частни корпоративни интереси, а не от реалните здравни потребности на българското общество.

Хронология на скандала: От кулоарите на парламента до разкритията на ДАНС

Началото на политическия трус бе поставено на 17 юни, когато от „Демократична България“ (ДБ) призоваха управляващите да оттеглят кандидатурата на д-р Асен Меджидиев за подуправител на НЗОК. От формацията алармираха, че Меджидиев е персоналният проводник на доскорошния управител проф. Момчил Мавров в ръководството, а рокадата между тях представлява просто „смяна на едно фасадно лице с друго“, при която съществуващите корупционни схеми най-вероятно ще продължат.

Две седмици по-късно ДБ рязко повиши залога. От трибуната на Народното събрание съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев разкри, че в ДАНС има действащи разработки, свързани с оперативната дейност на Мавров и Меджидиев. Мирчев отправи директни въпроси към управляващото мнозинство:

Ивайло Мирчев: „Възможно ли е г-н Мавров и г-н Меджидиев да са оказвали натиск върху бивш директор на Изпълнителна агенция ‘Медицински надзор’ да увеличава леглата в конкретни частни болници, за да се източват пари от НЗОК? И възможно ли е това да е само един от случаите, по които ДАНС е работила, но всички тези разработки са били покрити?!“

Ден по-късно думите му бяха потвърдени с шокиращи подробности от първо лице. В интервю за платформата „Извън ефир“ бившият началник на сектор „Здравеопазване“ в ДАНС Ясен Токусчиев – дългогодишен оперативен агент – проговори открито. Неговият извод бе категоричен: институционалният контрол в България е напълно блокиран от брутален политически натиск.

Токусчиев описа смазващ механизъм, при който решения с огромен финансов ефект се вземат под външна диктовка и без никакви разумни основания, а стартирали разследвания се прекратяват с едно телефонно обаждане. Той разкри, че му е било наредено да спре текущи проверки на складове на едро за лекарства, където е засичан фиктивен стоков оборот и престъпно отклоняване на медикаменти от легалната верига. На 28 август 2025 г. той получава директно нареждане от директора на дирекцията си: „Там, където сте, веднага се махайте, прибирайте се оттам!“, което в крайна сметка му коства и работата в агенцията.

Излишни легла и неефективност: Колкото повече, толкова по-болни

Ако съдим единствено по броя на лечебните заведения, България би трябвало да е сред най-здравите нации в Европа. Страната разполага с внушителните 338 болници, от които цели 148 са частна собственост.

Последните здравни профили на страната, изготвени от Европейската комисия (ЕК) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), обаче описват изключително изкривен и неефективен, силно болнично ориентиран модел:

• Свръхкапацитет: Страната поддържа 8,6 болнични легла на 1000 души население, което е с над 50% повече от средните нива за Европейския съюз.
• Празна база: Въпреки огромния брой легла, тяхната средна заетост е едва 57% (при средна за ЕС от 68%). В големите градове има излишни структури, където използваемостта пада под 45%.
• Прекомерни хоспитализации: Броят на изписаните пациенти у нас е повеце от два пъти над средния за ЕС, което показва, че хората се вкарват в болница излишно, за да се точат клинични пътеки.

Държавата разполага с перфектния законов инструмент за спиране на този абсурд – Националната здравна карта. Дори здравният министър Катя Ивкова признава, че нейната коректна актуализация би дала пълно основание да се спре разкриването на нови болници и дейности, които просто дублират съществуващите. Обещанията обаче остават на хартия.

Вместо да се съобрази с препоръките на ОИСР за съкращаване на болничния капацитет и засилване на доболничната и профилактичната помощ, броят на леглата в България продължава да расте, достигайки близо 57 хиляди. В това число влизат и близо 1800 легла във веригата „Сърце и мозък“. Според Ясен Токусчиев те са разкрити чрез порочни комплексни оценки и под сериозен натиск, въпреки първоначалното нежелание на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ да даде зелена светлина.

Болестта като бизнес и безочлива „търговия със смърт“

Огромният болничен капацитет не води до по-добро здраве. Напротив – България твърдо държи челните места в ЕС по най-ниска очаквана продължителност на живота и най-висока обща смъртност. Сърдечно-съдовите заболявания косят почти 32​ от сънародниците ни (при едва 33% средно за ЕС), а намаляването на тази смъртност у нас е най-бавното в цяла Европа. На второ място по смъртност се нарежда ракът.

Именно при скъпоструващите онкологични лекарства, където една опаковка за таргетна или имунотерапия струва хиляди евро публични пари, се извършват най-грозните престъпления. Още преди три години журналистическото разследване на Валя Ахчиева „Търговия със смърт?“ разкри през електронната верификационна система (СЕСПА), че по документи една и съща опаковка лекарство срещу рак е изписана и платена от НЗОК едновременно на двама различни пациенти в две отделни болници. Физически обаче я е получил само единият от тях.

Днес бившият служител на ДАНС потвърждава, че тази схема продължава да функционира безнаказано, лишавайки онкоболни от реално лечение.

Ясен Токусчиев: „На българския пациент лекарството нерядко е в Нидерландия и Германия. Не знаем какво има в инфузионните банки на онкоболните. Лекарството е платено с публични средства, отчетено е като приложено у нас, а впоследствие болницата го изнася в чужбина и реализира чист престъпен приход в свой интерес, застрашавайки директно живота на болния.“

Токусчиев е категоричен, че сегашното българско законодателство е умишлено структурирано така, че да прави адекватния контрол и прозрачността върху износа на лекарства напълно невъзможни. Резултатът е ясен за всички – хронични и системни липси на жизненоважни медикаменти в аптечната мрежа, особено за диабетиците.

Време за разрушаване на модела

За първи път висш оперативен служител от българското контраразузнаване проговаря в детайли за съществуването на добре смазан „престъпен синдикат“ в здравеопазването. В него влизат мащабно източване на публичен ресурс от мегаболници, специализирани арбитражни комисии, които винаги отсъждат в полза на частните субекти, силни лобистки интереси на политически сили като ДПС и тежка корупция по високите етажи на властта.

Проблемът отдавна не е в това дали един бивш служебен министър на Румен Радев ще оглави НЗОК, или не. Схемите работят безотказно без оглед на политическия сезон. Единственото дългосрочно решение изисква радикална промяна на правилата:

1. Реална Здравна карта: Националната здравна карта трябва да спре да бъде формалност и да се превърне в законова бариера, подчиняваща разкриването на нови болници и легла единствено на реалните обществени нужди.
2. Пълна дигитална проследимост: Всяка една опаковка скъпоструващ медикамент трябва да бъде проследима в реално време от склада до инфузионната помпа на конкретния пациент, за да се спре престъпният паралелен износ.
3. Строг одит на разходите: Контролът на НЗОК върху болничния оборот трябва да премине от чисто документален към фактически и внезапен на терен.

Сегашният модел е порочен – той е устроен така, че да финансира все повече болнични заведения и все повече манипулации, защото бизнес интересът изисква в системата да влизат все повече и повече болни хора. Въпросът е коя политическа сила ще събере смелостта да го разруши?

Как гледате на разкритията за паралелния износ на онколекарства и смятате ли, че дигитализацията може да реши проблема с липсите в аптеките?