Политическият мит за „армията от чиновници“: Кой всъщност яде от бюджета на България?

Всеки път, когато държавният бюджет започне да се пропуква под натиска на дефицитите, политическата сцена в България бързо се изпълва с едно и също изтъркано, но ефективно заклинание: „Ще съкратим администрацията!“

Този лозунг звучи решително, носи гарантирани аплодисменти по телевизионните студиа и създава усещането, че някой най-накрая ще разгони „чудовищната армия от безделници зад бюрата“. Само че когато оставим настрана популизма и отворим официалните числа на Националния статистически институт (НСИ) и Министерството на финансите, политическата магия се разпада.

Големият бяс на числата: Бюджетен сектор = Държавна администрация

В обществения дебат умишлено се смесват две коренно различни понятия: „публичен (бюджетен) сектор“ и „класическа държавна администрация“. Целта е ясна – да се създаде илюзията за раздута чиновническа маса, която може да бъде орязана с лекота.

Реалната картина на заетите в публичния сектор (средно 569 271 души) изглежда по следния начин:

Ключовият извод

От близо 570 хиляди души, издържани от държавата, едва около 10% (56 хиляди души) са реалните чиновници в централните ведомства. Останалите 90% са хората, без които държавата буквално спира да функционира – тези, които преподават на децата ни, лекуват болните, пазят обществения ред, защитават границите и съхраняват културата ни.

Счетоводната илюзия на 10-процентното съкращение

Нека направим проста математическа сметка. Ако някое правителство събере смелост и механично съкрати 10% от реалната централна администрация, това означава освобождаването на около 5600 служители.

Политическият пиар ще бъде грандиозен – фанфари, извънредни брифинги и заглавия за „победа над бюрокрацията“. Финансовият ефект обаче за консолидирания бюджет ще бъде незначителен на фона на милиардните дефицити.

Същата счетоводна илюзия се прокарва и с тезата, че ако държавните служители започнат сами да плащат осигуровките си, бюджетът ще излезе на огромен плюс. Това е преливане от кухо в празно. За да не намалеят нетните заплати на служителите, държавата ще трябва служебно да увеличи брутните им възнаграждения със същата сума. Резултатът? Държавата просто мести едни пари от левия джоб (бюджета на министерствата) в десния джоб (НОИ). За хазната реалният нетен приход е равен на нула.

Оглушителното мълчание около „богопомазаните“ силови ведомства

Докато прожекторите умишлено се насочват към 56-те хиляди чиновници в министерствата, в политическото пространство цари абсолютно табу по отношение на реформите в най-големите силови структури: МВР, МО, ДАНС, ДАТО, ДАР и Военно разузнаване.

Защо никое правителство не смее да отвори темата за оптимизация там?

• Електорален и политически риск: Това са структури с огромен брой служители и семейства, които представляват контролиран и лоялен вот.
• Политически назначения: През последните години тези ведомства се превърнаха в удобен пристан за уреждане на „наши хора“ по партийна линия чрез раздуване на щатове, създаване на кухи дирекции и нови отдели.

⚠️ Важно разграничение: Тук изобщо не става въпрос за редовите полицаи на улицата, за пожарникарите, за войниците в окопите или операторите на телефон 112, които изпълняват дълга си към Родината в тежки условия. Става въпрос за „институционалната язва“ – хилядите чантаджии по високите етажи на силовите ведомства, които получават най-високите заплати и огромни обезщетения, без да произвеждат нито грам сигурност за гражданите.

Как изглежда истинската реформа?

Ако държавата наистина искаше реформа, а не евтин пиар, процесът щеше да започне с пълен функционален одит на всяка една структура без изключение – от МВР и специалните служби до последното министерство и община. Истинската оптимизация не е механично рязане на глави, а:

1. Премахване на дублиращи се функции между различните ведомства.
2. Реално електронно управление, което да замени хартиените процеси и да направи излишни цели гишета.
3. Преструктуриране на звената, така че хората да бъдат пренасочени там, където има крещящ дефицит на кадри.

Докато политиците насочват ножицата само към най-малката и незащитена част от системата, а оставят силовите мастодонти недосегаеми, всяка приказка за „съкращаване на администрацията“ ще си остане просто лошо изигран политически спектакъл.

Смятате ли, че дигитализацията и електронното правителство умишлено се бавят у нас, за да се запазят кухите щатни бройки в държавните ведомства?