SongIceAndFire 
През 2004 г. екип от нидерландски офталмолози реши да размие границите между медицината и екстремната модификация на тялото, представяйки нещо абсолютно радикално: пирсинг на очното ябълка. Вместо традиционните обеци по ушите или носа, специалистите предложиха поставянето на бижута директно върху бялото на окото (склерата).
Иновацията, известна в медицинските среди като Safesight, бързо привлече вниманието на търсачите на силни усещания по целия свят.
Как протича 15-минутната интервенция?
Противно на стряскащата си природа, манипулацията е изненадващо бърза и се извършва изцяло в клинични условия под микроскоп. Процедурата отнема малко повече от 15 минути и преминава през няколко ключови етапа:
- Локална анестезия: В окото се капват специални обезболяващи капки, които гарантират, че пациентът няма да усети дискомфорт.
- Лазерен разрез: С помощта на прецизен лазер специалистът прави микроскопичен срез в конюнктивата (тънката прозрачна ципа, която покрива окото), оформяйки малък „джоб“.
- Имплантиране: С фини хирургически щипци в оформеното пространство се поставя плоска платинена фигурка с дебелина под милиметър и диаметър около 3-4 милиметра.
Форми и дизайн: Най-популярните форми сред пациентите са дискретни детайли като малки сърчица, детелини, звездички или кръстчета, но някои по-екстравагантни клиенти избират и по-дръзки индивидуални дизайни.
Защо точно платина?
Изборът на материал не е случаен. За разлика от класическия пирсинг, където се използва медицинска стомана или титан, тук се разчита изключително на чиста платина. Причините за това са чисто биологични:
- Платината е напълно биосъвместима и инертна.
- Тя не корозира и не предизвиква алергични реакции при контакт с очните тъкани.
- Формата на бижуто е леко извита, за да следва перфектно естествената анатомична кривина на очната ябълка и да не пречи на мигането.
Рискове и предупреждения на офталмолозите
Въпреки че нидерландските откриватели твърдят, че процедурата е безопасна и не влияе на зрението, световните асоциации по офталмология остават изключително скептични. Тъй като бижуто остава „свободно плаващо“ под външния слой на окото, съществуват реални рискове от:
- Хронични инфекции и конюнктивит.
- Миграция на чуждото тяло към по-дълбоките слоеве на окото.
- Образуване на белези, които могат да увредят очната тъкан.
Процедурата е обратима – ако на собственика му омръзне да блести буквално с поглед, бижуто може да бъде премахнато по същия оперативен път. И до днес обаче очният пирсинг остава една от най-скъпите, редки и противоречиви форми на себеизразяване в света.
