Геополитическа капитулация: Белият дом публикува договора с Иран, анализатори го сравняват с Виетнам

Белият дом официално публикува пълния текст на Меморандума за разбирателство с Ислямска република Иран. Документът, който напълно съвпада с текстовете, разпространени по-рано от Техеран, предизвика истински шок сред международните анализатори. Макар експертите да оценяват вероятността за дългосрочното му спазване като ниска, самият факт, че САЩ са принудени да подпишат подобни условия, се определя като най-унизителния дипломатически акт за Вашингтон от епохата на Виетнамската война насам.

Анализът на 14-те точки от споразумението показва, че Иран не просто е устоял на координирания натиск на САЩ и Израел през изминалите месеци на война, но на практика е продиктувал условията на примирието, излизайки като категоричен победител в конфликта.

Сигурност и териториални ангажименти

Първите клаузи на меморандума изискват незабавно и постоянно прекратяване на огъня на всички фронтове, включително в Ливан. САЩ и Иран се задължават да зачитат суверенитета си и да не предприемат военни заплахи. Огромно отстъпление за Вашингтон е ангажиментът да гарантира териториалната цялост на Ливан – територия, в която в момента съюзникът им Израел провежда активна сухопътна операция. Двете страни си дават срок от 60 дни за изработване на окончателен договор, като дотогава се запазва текущото военно и ядрено статукво.

Вдигане на блокадата и контрол над Ормузкия проток

Икономическият и военен лост, който Техеран използва чрез блокирането на световните доставки на петрол, е дал зашеметяващ резултат в точка 4 и 5:

• САЩ се задължават в рамките на 30 дни напълно да премахнат морската блокада срещу Иран и да възстановят предвоенния обем на търговските превози.
• В рамките на същите 30 дни Вашингтон трябва да изтегли въоръжените си сили от зоните под контрола на Иран.
• Иран, от своя страна, получава правото да започне разминиране и да управлява трафика в Персийския залив, като ще води директен диалог с Оман за бъдещата администрация на стратегическия Ормузки проток, изолирайки западните сили от вземането на решения.

Репарации под формата на „реконструкция“ и вдигане на санкциите

Най-скандалният елемент в договора е финансовият триумф на Иран. САЩ се задължават заедно с регионалните си партньори да разработят план за отпускане на минимум 300 милиарда долара за възстановяване и икономическо развитие на Ислямската република. Вашингтон поема ангажимент незабавно да разреши износа на ирански суров петрол и деривати, да осигури достъп до международната банкова система (SWIFT), застраховането и транспорта, както и да размрази абсолютно всички блокирани ирански авоари по света.

Паралелно с това Белият дом е принуден да отмени всички видове първични и вторични едностранни санкции, както и да съдейства за премахването на резолюциите срещу Техеран в Съвета за сигурност на ООН и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

Ядреният компромис

В замяна на икономическия триумф, Иран единствено препотвърждава ангажимента си, че няма да разработва ядрено оръжие (нещо, което Техеран така или иначе твърдеше и преди конфликта). Вместо пълно демонтиране на центрофугите, страните тепърва ще договарят механизъм за постепенно раздробяване на обогатените материали на място под надзора на МААЕ, като САЩ официално се съгласяват да обсъждат бъдещите „ядрени нужди“ на Иран.

Заключение: Провалът на една доктрина

Документът, чието финално споразумение трябва да бъде подпечатано с резолюция на Съвета за сигурност на ООН, маркира пълен провал на доктрината за „максимален натиск“ спрямо Иран. Принуждавайки суперсила като САЩ да подпише споразумение, включващо огромни финансови инжекции, премахване на санкциите и изтегляне на флота, Техеран демонстрира пред целия свят, че притежава икономическо оръжие, способно да пречупи западната военна машина. Въпреки че Израел и хардлайнерите във Вашингтон вероятно ще направят всичко възможно да торпилират споразумението през следващите 60 дни, дипломатическото поражение на САЩ вече е факт, запечатан на хартия.