Призраци от миналото: Метеорит от Сахара доказа съществуването на древна планета, изчезнала преди милиарди години

БОУЛДЪР, КОЛОРАДО – Тайните на ранната Слънчева система продължават да изплуват от горещите пясъци на Земята. Изключително рядък метеорит, открит в пустинята Сахара, предостави на човечеството първите категорични доказателства за съществуването на отдавна изгубена планета-близнак на Луната. Този древен скалист свят е процъфтявал в зората на Космоса – само няколко милиона години след раждането на Слънчевата система преди 4,5 милиарда години – преди да бъде брутално заличен.

Революционното откритие на международен екип от геолози и планетолози бе официално публикувано в престижното научно списание Earth and Planetary Science Letters.

Космическият пратеник NWA 12774

В центъра на научната сензация е космически камък с тегло едва 454 грама, открит през 2019 г. и каталогизиран под името „Северозападна Африка“ (NWA) 12774. Учените го класифицират като ангрит – един от най-редките и ценни видове метеорити, представляващ едни от най-старите вулканични скали в Космоса. За да разберем колко уникален е той, е достатъчно да погледнем статистиката на НАСА: от над 80 000 метеорита, намирани някога на Земята, едва 68 са ангрити.

Досега ангритите озадачаваха науката поради странния си химичен състав – за разлика от Земята и Марс, те съдържат изключително малко силициев диоксид (основата на планетарната кора). Поради това се смяташе, че те произхождат от малки, примитивни астероиди. NWA 12774 обаче преобърна тази теория.

„Материалите, които са образували това родителско тяло, са коренно различни от съставките на Земята и Марс. Тези метеорити са запазили доказателства за напълно различен, алтернативен път, по който са се развили ранните протопланети“, обяснява водещият автор на изследването д-р Арън Бел, геолог от Университета на Колорадо в Боулдър.

Кристали под чудовищно налягане

Използвайки рентгенови технологии и анализ под кръстосано поляризирана светлина, д-р Бел и неговият екип идентифицират във вътрешността на метеорита специфични кристали от минерала клинопироксен, които са необичайно богати на алуминий.

Чрез компютърна реконструкция учените изчисляват, че за формирането на този минерал е било необходимо умопомрачително налягане от минимум 17,5 килобара. Този натиск е над 17 пъти по-голям от налягането на дъното на Марианската падина (най-дълбоката точка на Земята). Никой малък или среден астероид няма достатъчно гравитация, за да генерира такава смазваща сила. Родителското тяло е трябвало да бъде истински планетарен титан.

Профил на изгубения скалист свят

Физическите белези на кристалите (остри ръбове и специфични химични модели) разкриват, че те не са прекарали дълго време дълбоко в недрата на горещо разтопено ядро, а са се втвърдили на сравнително малка дълбочина под повърхността. За да може една планета да създаде налягане от 17,5 килобара близо до повърхността си, нейната обща маса трябва да е била огромна.

Какво се случи с древния близнак на Луната?

„Невероятно е да си помислим, че някога е имало толкова голяма планета. Знаем, че е съществувала, само защото няколко нейни фрагмента по някаква случайност са се озовали на Земята“, коментира д-р Бел.

Какъв е бил краят на този изгубен свят? Най-вероятният сценарий е апокалиптичен – планетата е била буквално раздробена на парчета по време на „Голямото бомбардиране“ – епоха на брутални сблъсъци между космически тела, която е пренаредила Космоса в неговата младост. Част от отломките са били изхвърлени в междузвездното пространство, други са се сблъскали и са станали част от състава на днешните скалисти планети (включително Земята), а един малък фрагмент е паднал в Сахара, за да разкаже историята си на човечеството.

Учените са убедени, че това е само началото. В геологичните депа и университетските шкафове по света има хиляди метеорити, които никога не са подлагани на модерен геобарометричен анализ. Напълно възможно е в тях да се крият парчета от още дузина изгубени планети, за чието съществуване днес дори не подозираме.