Стратегическа „лавина от договори“ за десетки милиарди евро залива европейските производители на оръжие, съобщава френският ежедневник „L’Écho“. Този мащабен ход на Северноатлантическия алианс е ясен политически и икономически сигнал, че Европа започва сериозно да поема съдбата и отбраната си в свои ръце, опитвайки се да балансира отношенията си с Вашингтон.
Срещата в Анкара: Стратегията на Марк Рюте
В рамките на провеждащата се в столицата на Турция, Анкара, среща на върха на НАТО, новият генерален секретар на Алианса Марк Рюте обяви амбициозни инвестиции в модернизация, превъоръжаване и по-добра оперативна съвместимост между съюзниците.
Зад мащабните цифри обаче се крие дълбок геополитически разчет. Рюте, известен в дипломатическите среди като лидер, който умее да намира общ език с Доналд Тръмп, цели да докаже на американския президент, че европейските нации най-накрая споделят тежестта на колективната отбрана (т.нар. burden shifting).
www.livemint.com
Френското издание цитира висш дипломат, който описва натрупаното недоволство на Стария континент:
„Европейците вече не издържат на противоречивите изисквания на САЩ, които постоянно ги приканват да инвестират повече собствени средства в отбрана, но същевременно ги принуждават да купуват единствено американско оръжие – което на всичкото отгоре Вашингтон след това често бави или не може да достави навреме поради натовареност на своите заводи.“
Новата реалност на разходите за отбрана
Новите изчисления и анализи на НАТО категорично демонстрират, че Европа и Канада са направили исторически скок в бюджетите си за сигурност:
- Чисти военни разходи (2025 г.): Достигнали са 2,31% от БВП на съответните държави. NATO’s ACT
- Прогноза за военни разходи (2026 г.): Очаква се да достигнат 2,53% от БВП.
- Плюс гражданска сигурност: Като се добавят разходите за нестроги военни дейности, свързани със сигурността и логистиката (около 1,4%), общата сума, която европейците заделят, вече е близо до 4% от техния БВП. NATO
Тези данни показват сериозен напредък към дългосрочната цел от 5% от БВП до 2035 г., договорена на предходната среща на върха в Хага.
www.livemint.com
Апелът на Зеленски: Трябват ни заводи за „Пейтриът“ сега, а не през 2030 г.
По време на специалния Форум на отбранителната промишленост на НАТО, провеждащ се паралелно с основната среща, украинският президент Володимир Зеленски отправи драматичен призив за спешно изграждане на солиден противоракетен капацитет в Източна Европа.
Зеленски подчерта парадоксалната ситуация, в която се намира противовъздушната отбрана на Украйна към момента:
90% успеваемост при сваляне на иранските дронове-камикадзе „Шахед“
Значителен процент крилати ракети също биват прихващани успешно, но Украйна остава практически безпомощна пред руските балистични и свръхзвукови ракети.
Володимир Зеленски: „Остава само едно нещо, което трябва да се направи, за да си възвърнем преимуществото – да изградим солидна противоракетна отбрана. Трябва да можем да произвеждаме зенитни ракети ‘Пейтриът’ (Patriot) в Европа по американски лиценз, а европейските държави трябва да пуснат в действие своите собствени противобалистични решения възможно най-бързо. Тази защита ни е необходима сега, а не през 2030 г.“
Тръмп поставя Зеленски и Путин „под общ знаменател“
Очаква се по-късно днес в Анкара да се проведе изключително важна и напрегната среща на четири очи между Доналд Тръмп и Володимир Зеленски.
При кацането си в Турция американският президент демонстрира традиционния си прагматичен, но и спорен подход, поставяйки лидерите на Украйна и Русия под общ знаменател по отношение на конфликта:
Доналд Тръмп: „Мисля, че и двамата искат да сключат споразумение. Жалко, че отне толкова много време, но мисля, че накрая ще излезе нещо от това.“
Изказването на Тръмп засилва натиска върху европейските съюзници, които се опитват да подсигурят дългосрочен пакет от военна помощ за Киев на стойност 70 милиарда евро годишно за 2026 и 2027 г. изцяло за сметка на европейските бюджети, подготвяйки се за евентуално икономическо или военно оттегляне на САЩ от региона.
www.livemint.com+ 1
