SongIceAndFire 
Бившият конституционен съдия и неофициален биограф на премиерските успехи, Георги Марков, изригна в социалните мрежи с мощта на античен хор. Според него решението на НСО да лиши Бойко Борисов от денонощната му сянка от мускули и слушалки не е просто административен акт, а „селско отмъщение“ и върховно безсрамие, достойно за политическа трагедия от провинциален тип.
Основните опорни точки в „марковия“ прочит на събитията:
- Рицарят на „Наглите“: Марков призовава историята за свидетел, припомняйки епичните времена, когато триумвиратът Борисов-Цветанов-Велчев разгроми групата за отвличания. Според логиката на съдията, веднъж хванал „Наглите“, човек печели безсрочен абонамент за държавна охрана, лимузина и вероятно имунитет от природни бедствия до края на дните си.
- Куражът като дефицитна стока: С присъщия си „скромен“ тон Марков подчертава, че всички останали управляващи след Бойко са лишени както от смелост, така и от елементарни умения, което прави лидера на ГЕРБ единственият достоен за бронирана защита в очите на верния му фен.
- Свобода срещу сигурност: Докато Марков лее сълзи за сигурността на своя фаворит, самият Борисов подходи към ситуацията с типичната си „народна“ ирония. Лидерът на ГЕРБ обяви, че вече е „свободен гражданин“, вероятно намеквайки, че без гардовете на НСО ще му е много по-лесно да се движи инкогнито между хората… или поне да стигне до джипката без протоколни формалности.
За Георги Марков държавната охрана очевидно не е въпрос на актуална заплаха, а вид орден за заслуги. В неговия свят, ако си бил премиер и си правил зрелищни арести пред камерите, държавата ти дължи кордон от бодигардове до девето коляно. Опитът на институциите да спестят няколко милиона от бюджета на НСО се тълкува от Марков като лична обида към величието на „Бойко“, което в неговите очи е по-голямо от самата Конституция.
Заключение: Докато държавата се опитва да прецени кой наистина е застрашен, Георги Марков ни напомня, че за някои политическото дълголетие се измерва не в закони, а в брой джипове, следващи лидера. Остава само въпросът: ако Борисов вече е „свободен“, дали Марков няма да се предложи за доброволен гард, въоръжен с цитати от Търновската конституция и спомени за „Златната ера“ на МВР?
