Адв. Кашъмов след съдебния прецедент: Охраната на Пеевски от НСО струва 226 000 лв

Държавната сигурност, тарифите за персонална охрана на политици и съдбата на секретните архиви в държавата станаха обект на сериозен коментар от страна на правозащитника адв. Александр Кашъмов от програма „Достъп до информация“ (ПДИ). В ефира на предаването „Здравей, България“ по NOVA той изнесе официални данни за разходите на Националната служба за охрана (НСО) по опазването на Делян Пеевски – информация, извоювана след тежка съдебна битка.

Сметката на НСО: 210 минимални заплати за 10 месеца

Данните, предоставени по силата на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), обхващат 10-месечен период – от януари до октомври 2025 г. Заявлението е подадено от добричкия гражданин Стойчо Стойчев с правната подкрепа на ПДИ.

Крайната равносметка показва, че общата цена на държавната охрана на Делян Пеевски за този период възлиза на 226 680 лева.

Адв. Александър Кашъмов: „По тогавашни изчисления това се равнява на около 210 минимални работни заплати за миналата година, когато минималното възнаграждение у нас беше 1077 лева.“

От тази сума:

• Над 182 000 лева са отишли директно за възнаграждения и постоянни бонуси на служителите (извънредният труд в НСО се покрива от фиксиран бонус).
• Останалата част покрива логистични разходи и командировки.

Точният брой на ангажираните гардове остава класифициран, но според адвоката средната чиста заплата на сержант в службата миналата година е била около 3000 лв., а на офицер – около 4000 лв.

Вътрешни кодове, проверки от НАП и „къси канали“

По време на делото НСО първоначално е правила опити да скрие данните под предлог, че са държавна тайна. Стигнало се е до куриоза съдът да установи, че дори наименованията на отделите в службата са засекретени – вместо „Счетоводство“ се използват секретни кодове като 04, 05 или 06.

Парадоксално, по време на процеса е лъснал двоен стандарт. Оказало се е, че миналата година самият Пеевски е получил експресно същите финансови справки от НСО, за да опровергае публични слухове, а пресцентърът на „ДПС – Ново начало“ ги е разпространил. Когато обаче тези доказателства били вкарани в съдебната зала, от НСО започнали да отричат. „Очевидно там има по-тесни и къси канали“, коментира с ирония юристът.

Адв. Кашъмов разкри и притеснителен детайл – броени дни след като НСО получава заявлението на гражданина Стойчо Стойчев миналата есен, в частната му фирма в Добрич мистериозно стартира внезапна проверка от НАП. „Според мен и за всеки гражданин това не е случайно“, категоричен бе той.

„Царят дава, пъдарят не дава“: Бюрократичният отпор

Въпреки че съдебното решение е прецедент, то не отваря автоматично архивите на останалите ведомства. Кашъмов даде пример с млади лекари, поискали справка за заплатите на ръководството в здравеопазването. Министерството на здравеопазването е предоставило данни за директорите, но за министъра и заместник-министрите Министерският съвет е наложил вето с мотив „защита на личните данни“, което е довело до ново дело.

📊 СТАТИСТИКА НА ЗАЯВЛЕНИЯТА ПО ЗДОИ ЗА 2025 г.:
• Подадени заявления в страната: ~ 18 000
• Процент на официалните откази: ~ 4% (но засягащи най-важната информация)
• Случаи на отказ, поети само от ПДИ: 139 дела

Големият въпрос: Къде изчезна архивът на закритата КПК?

Един от най-сериозните акценти в коментара на адв. Кашъмов бе насочен към сигурността на класифицираната информация у нас на фона на номинацията на Пламен Тончев за нов председател на ДАНС.

След като в началото на февруари 2026 г. Комисията за противодействие на корупцията (КПК) беше окончателно закрила без ясни мотиви, в момента има спечелени дела за достъп до информация, по които никой не знае къде са документите.

Адв. Александър Кашъмов: „Наследникът на КПК в лицето на Сметната палата отговаря официално, че не разполага с търсената информация. От ГДБОП също пишат, че не притежават тези материали. Ако ги няма там, тогава стои големият въпрос – кой притежава тези масиви със СРС-та и разследвания от 2018 г. насам? В частни ръце ли са, или в ДАНС?“

Според правозащитника новият шеф на ДАНС трябва спешно да даде ясен и публичен отговор на този въпрос, тъй като съществува реален риск чувствителна информация, събирана с години, да се използва извън закона за частно изнудване и политически натиск.