Розетите на Космоса: Учените най-накрая разгадаха мистерията на бавните радиосигнали от Млечния път

Преди няколко години астрономите уловиха странен феномен от равнината на нашата галактика, който изглеждаше напълно необясним. Ставаше дума за мощни радиоимпулси, които обаче се повтаряха твърде бавно, за да бъдат класифицирани като дело на познатите ни пулсари (бързо въртящи се неутронни звезди).

Първоначално научният свят прие сигнала като случайна аномалия, но откриването на още десетина подобни източника роди нов астрономически клас: дългопериодични радиопреходни явления (LPT). Сега, благодарение на международно изследване, публикувано в престижното списание Nature Astronomy, загадката е официално разплетена.

Мистерията, която объркваше телескопите с години

Всичко започна с детекцията на космическия обект GLEAM-X J162759.5−523504.3. На всеки 18 минути той внезапно се активираше в небето, излъчвайки колосално количество нискочестотни радиовълни в продължение на 30 до 60 секунди, след което буквално изчезваше.

Ключът към загадката обаче се оказа друг обект от същия клас – ASKAP J1745-5051, изследван от международен екип под ръководството на астронома Кови Роуз от Университета в Сидни. Този обект се превърна в истински „Розетски камък“ за астрофизиката.

Как работи тази екстремна космическа машина?

Учените установиха, че източникът на мистериозния сигнал не е самотна звезда, а рядка и изключително агресивна двойна звездна система, разположена на разстояние между 1300 и 30 000 светлинни години от Земята.

1.Гравитационно привличане (Акреция):На всеки 81 минути.

В центъра на системата се намира бяло джудже (изключително плътно ядро на угаснала звезда) с чудовищно магнитно поле. Неговата гравитация буквално „изсмуква“ и поглъща материя от намиращото се в съседство червено джудже.

2.Екстремно нагряване:

Мощното магнитно поле на бялото джудже улавя този газов поток и го насочва към повърхността си, където материята се нагрява до безумните милиони градуси по Целзий.

3.Рентгенов импулс:

В резултат на бруталния термален сблъсък, мястото на импакта започва да генерира интензивно и мощно рентгеново лъчение, уловено от орбиталните обсерватории.

4.Ускорение на частиците и радиосигнал:

Взаимодействието между магнитните полета на двете близки звезди действа като космически ускорител. То принуждава заредените частици да изригват в мощни радиовълни на всеки 81 минути – точно толкова, колкото е необходимо на червеното джудже да направи една пълна обиколка около своя космически канибал.

Триумф на синхронизираната наука

Уникалността на обекта ASKAP J1745-5051 се крие в това, че той комбинира абсолютно всички физически белези, които преди това учените наблюдаваха само поотделно в различни аномални обекти: силно магнитно поле, рентгеново излъчване, радиоимпулси и процеса на акреция (падане на материя).

За да се стигне до това епохално откритие, астрономите са използвали едновременно някои от най-мощните инструменти на човечеството, покриващи целия спектър на светлината:

• Радиодиапазон: Свръхчувствителният австралийски радиотелескоп ASKAP.
• Рентгенов диапазон: Орбиталните космически обсерватории на НАСА – Swift и Einstein Probe.
• Оптичен диапазон: Наземният телескоп SOAR, който засне системата във видимата светлина.

„Дългопериодичните радиовълни бяха пълна енигма в продължение на години. Сега успяхме да докажем, че поне един от тези сигнали се ражда от бяло джудже, което активно краде материя от съседна звезда. Едва започваме да сглобяваме голямата картина и да разбираме законите на този нов клас космически явления“, обяснява развълнувано ръководителят на екипа Кови Роуз.

Откритието дава началото на изцяло нова ера в изучаването на Млечния път, доказвайки, че това, което до вчера изглеждаше като необяснима космическа аномалия, всъщност е перфектно работещ физичен механизъм, подчинен на законите на вселената.