Българското образование е изправено пред вълна от ефективни протести, ако исканията за достойно заплащане и структурни реформи останат нечути при гласуването на новия държавен бюджет. Председателят на синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ д-р Юлиян Петров очерта критична картина, в която учителите се чувстват притиснати от икономическия натиск и липсата на политическа воля.
Финансовият ултиматум
Основният залог за успокояване на системата е гарантирането на учителски заплати, които да не падат под 125% от средната брутна работна заплата за страната. От синдикатите подчертават, че:
- 6% от БВП е минималният дял, който държавата трябва да отделя за образование, за да функционира системата нормално.
- Досегашните 5% ръст са били просто инфлационна компенсация, а не реално увеличение на доходите.
- Без финансови стимули е невъзможно задържането на млади учители, които в момента масово напускат класните стаи.
Изпитите като „излишен стрес“
Освен парите, синдикатите поставят под въпрос и самата методология на обучение и оценка. Д-р Петров изрази остро несъгласие с провеждането на Националното външно оценяване (НВО) след 4-ти и 10-и клас:
- Според него тези изпити са чиста статистика, която не води до реални реформи от страна на МОН.
- Предлага се въвеждането на „бариери“ още в 1-ви клас за дечица с езикови или социални дефицити, за да се окаже адекватна помощ навреме.
Учителят между „чука и наковалнята“
Синдикатите предупреждават за опасно изкривяване в класната стая: моделът в момента принуждава преподавателите да забавят темпото, за да се съобразят с неподготвените ученици, което ощетява децата с по-високи способности.
Изводът е ясен: Ако политиците не заложат дългосрочни финансови и структурни промени, българският учител няма да издържи още дълго, а протестите ще преминат от предупредителни в ефективни.
