Тръмп разтресе срещата на върха на НАТО: Заплахи за изтегляне от Европа, казусът „Гренландия“ и нов ракетен съюз

Срещата на върха на НАТО в турската столица Анкара започна под знака на изключително остро дипломатическо напрежение. Американският президент Доналд Тръмп отново взриви политическия консенсус в Алианса, подновявайки своите заплахи за пълно изтегляне на американските войски от Стария континент и настоявайки САЩ да поемат прекия контрол над Гренландия.

Претенциите към Гренландия и отбранителният ултиматум The Guardian

Британският ежедневник The Guardian съобщава, че още при кацането си в Турция Тръмп е събудил стария си дипломатически спор с Дания, заявявайки, че полуавтономният остров Гренландия е обект на сериозен стратегически интерес за САЩ и е застрашен от засилено присъствие на руски и китайски кораби:

The Guardian

Доналд Тръмп: „Дания не харчи пари, за да помага реално на Гренландия, но тя е важна част за САЩ… Трябва да бъде контролирана от САЩ, а не от Дания. И след като те не се съгласиха с това, на фона на всички пари, които харчим, за да им помагаме срещу Русия… Ние няма нужда да харчим каквито и да е пари; можем да изтеглим всичките си войници от Европа.“

Тръмп директно атакува европейските лидери, намеквайки, че ангажиментът на Вашингтон да защитава Европа е сериозно подкопан от техните грешни, според него, вътрешнополитически решения по отношение на имиграцията и енергетиката. Британският министър на финансите Рейчъл Рийвс веднага контрира изказването, отбелязвайки, че бъдещето на Гренландия зависи единствено от нейния народ и от Копенхаген, а не от Белия дом.

The Guardian

Разривът заради войната с Иран и падането на Стармър

Европейските съюзници в НАТО полагат неимоверни усилия да избегнат открит публичен сблъсък с Тръмп след една изключително тежка година, в която войната между САЩ и Иран изкара на повърхността дълбоки пукнатини в кохезията на блока.

Позицията на доскорошния британски премиер Киър Стармър да дистанцира Обединеното кралство от директно военно участие срещу Техеран се превърна в мишена за американския президент. Тръмп публично обяви, че именно отказът на Стармър да предостави британска помощ и бази за ударите срещу Иран е допринесъл пряко за неговата политическа оставка (въпреки че в самата Великобритания тази антивоенна позиция се радваше на сериозно обществено одобрение).

Доналд Тръмп: „Бях много разочарован от НАТО. Не се отнесоха добре с нас, защото направихме нещо в Иран. Нямаме нужда от ничия помощ, но преди да попитам, те казаха, че няма да бъдат там. Защо харчим стотици милиарди долари, а те не са до нас? Ние винаги сме били до тях.“

The Guardian припомня историческия парадокс в думите му – клаузата за колективна самозащита по Член 5 от Договора на НАТО е задействана само веднъж в историята и това беше в защита именно на САЩ след атентатите от 11 септември 2001 г., когато европейските войски се включиха във войната в Афганистан.

Ракетният щит на Европа: Проектът за 43 милиарда евро

В опит да се „подсигури“ срещу непредвидимостта на Тръмп и постепенното оттегляне на САЩ, Европа предприема радикални мерки за военна автономия. Великобритания ще застане начело на мегапроект на стойност над 43 милиарда евро (50 милиарда) за следващото десетилетие, обединяващ дузина европейски държави (включително Франция, Германия и балтийските страни).

Euractiv

Целта е разработването на изцяло европейско семейство от оръжия за дълбоки прецизни удари (Deep Precision Strike), което да е напълно независимо от американски компоненти и лицензи.

Morningstar

🎯 ХАРАКТЕРИСТИКИ НА НОВОТО ЕВРОПЕЙСКО ОРЪЖИЕ:
* Обхват на действие: От 320 до 1920 километра (200 - 1200 мили).
* Прецизност: Изключително висока точност на попадението при премахната зависимост от американски GPS данни.
* Възможности за Украйна: Изстреляна от украинска територия, тази ракета ще може да поразява стратегически руски логистични бази дълбоко зад фронтовата линия, като има капацитета да достигне и до самата Москва.

Инициативата обединява няколко мащабни текущи разработки, сред които съвместната британско-германска програма за хиперзвуково оръжие и проекта Stratus (наследник на крилатите ракети Storm Shadow), изпълняван съвместно с Франция и Италия.

Финансови маневри в Лондон: Как ще се плаща?

Натискът на Вашингтон изисква от европейците бързо да достигнат новата цел от 3,5% от БВП за ядро на отбраната до 2035 г. (като общите разходи, включващи инфраструктурна устойчивост, трябва да достигнат 5%). Тъй като Лейбъристкото правителство в Лондон изпитва сериозни фискални затруднения да финансира този рязък скок в бюджета директно, финансовият министър Рейчъл Рийвс предложи иновативен икономически трик.

The Guardian+ 2

Тя изрази намерение за първи път британският „многостранен отбранителен механизъм“ за извънбалансово финансиране да бъде обединен и слят с канадската инициатива „Банка за отбрана, сигурност и устойчивост“. По този начин държавите ще могат да привличат евтин частен капитал от финансовите пазари за покупка на оръжие, без да натоварват директно вътрешния си държавен дефицит.

The Guardian