Войната за Ормузкия проток: Тръмп заплашва Иран с „енергиен апокалипсис“, докато рамковото споразумение рухва

Конфликтът в Близкия изток навлезе в своята най-критична и непредсказуема фаза, превръщайки се в централна тема за световната преса. Само в рамките на няколко денонощия американският президент Доналд Тръмп успя да взриви петролните пазари, като първо обяви безпрецедентна 20-процентова такса за преминаване през Ормузкия проток, след което внезапно се отказа от нея в полза на милиардни инвестиционни обещания от монархиите в Залива.

Зад кулисите на тези икономически маневри обаче оръжията говорят с пълна сила. САЩ възобновиха пълната морска блокада на Иран и нанесоха масирани въздушни удари за четвърти пореден ден, докато Ислямската република отговори с тотално затваряне на корабоплаването. Оптимистичното рамково споразумение от Исламабад, подписано през юни, вече е в историята, а регионът се плъзга неудържимо към пълномащабна война.

Ден 30: Крахът на примирието и капанът за двете суперсили

Тази седмица бележи точно половината от 60-дневния срок на рамковото споразумение, което САЩ и Иран подписаха миналия месец с посредничеството на Пакистан. Надеждите бяха, че до тридесетия ден – тоест днес – мините от водния път ще бъдат разчистени, а търговският трафик ще се върне към мирните си нива.

Вместо това, след дни на брутална размяна на удари, Техеран обяви пълно затваряне на протока. Както отбелязва влиятелният британски вестник Financial Times, Тръмп в момента изглежда хванат в капан, но и Иран безразсъдно надценява възможностите си в тази опасна игра с нулев резултат.

Раздразнен от невъзможността да пречупи волята на Техеран, в понеделник Тръмп шокира международната общност с идеята САЩ да събират такса от 20% от стойността на всички товари, преминаващи през протока, самопровъзгласявайки Вашингтон за „Страж на Ормуз“. Въпреки че ден по-късно американският лидер даде заден ход под натиска на корабоплавателната индустрия, заиграването с международното морско право нанесе дълбоки щети. Според Financial Times, кризата е изцяло „произведена от Тръмп“, който е започнал тази война противно на съветите на своите съюзници. Вместо да отслаби Иран, конфликтът е дал на Техеран неподозиран лост за влияние над глобалната икономика – контрол над артерия, през която преминава една пета от световния петролен и газов трафик.

Тръмп към Техеран: „Следващата седмица ще разрушим електроцентралите и мостовете ви“

Докато дипломатическите канали умират, заплахите на Белия дом стават все по-брутални. В интервю за телевизия Fox News, цитирано от в. The Guardian, Доналд Тръмп изпрати ултиматум, който според международните наблюдатели граничи с поръчка за военно престъпление.

Американският президент заяви директно, че ако Иран не седне незабавно на масата за преговори, американските бомбардировачи ще излязат извън рамките на чисто военните цели и ще започнат да унищожават критичната гражданска инфраструктура на страната. Тръмп заплаши, че следващата седмица ще бъде „много лоша“ за ислямския режим, тъй като под прицел ще бъдат взети всички електроцентрали, мостове и водоснабдителни съоръжения в Иран.

Това не е първата подобна закана на Тръмп – през март той обеща да „изтрие от лицето на земята“ пречиствателните станции за питейна вода на Иран. Британските медии напомнят, че умишленото поразяване на граждански обекти, жизненоважни за оцеляването на населението, е абсолютно забранено от международното хуманитарно право и Женевските конвенции. Въпреки това Тръмп остава непреклонен, заявявайки, че американските удари ще продължат, докато лично той не каже „достатъчно“.

Петролен шок: Цените на сорт „Брент“ надхвърлиха 86 долара

Реакцията на глобалните пазари беше мигновена и болезнена. Както съобщава американският вестник The Washington Post, петролните фючърси достигнаха едномесечен връх, прескачайки границата от 86 долара за барел за суровия петрол тип „Брент“.

Паниката сред търговците беше породена именно от хаотичните изказвания на Тръмп за 20-процентния данък върху корабоплаването. Въпреки че по-късно президентът поясни, че се отказва от таксите и ще търси милиардни инвестиционни договори с монархиите от Персийския залив (които да компенсират американските военни разходи), морските власти и корабните компании реагираха с гняв. Те категорично осъдиха дори идеята за подобни налози, припомняйки, че свободата на навигацията в международни води е свещен стълб на глобалната търговия, който нито една държава не може да погазва едностранно.

Черна хроника от Бандар Абас: 28 загинали и нова морска блокада

На терен ситуацията е взривоопасна. Френският всекидневник Le Monde съобщава, че американското Централно командване (CENTCOM) е провело масирана въздушна кампания, порадвайки десетки цели на иранска територия. Атаките са били насочени главно към унищожаване на ракетни пускови установки, радарни станции и бази за безпилотни апарати, разположени около стратегическия пристанищен град Бандар Абас и близкия остров Кешм в Персийския залив.

По данни на Франс прес, базирани на ирански медицински източници, при американските бомбардировки през последната седмица са загинали най-малко 28 души в Иран.

Паралелно с въздушния бич, САЩ официално възобновиха и строгата морска блокада на иранските пристанища. Тя влезе в сила точно в 23:00 ч. българско време. В отговор на това решение заместник-министърът на външните работи на Иран Казем Гарибабади направи официално изявление, в което посочи, че с подновяването на блокадата Вашингтон на практика е обезсилил и скъсал Исламабадския меморандум.

Има ли все още изход от дипломатическата безизходица?

Въпреки черните облаци, анализаторите на Financial Times смятат, че дипломатическият прозорец не е напълно затворен, макар и да се стеснява с часове. Сключеният през юни меморандум никога не е бил замислян като окончателен мир, а като платформа за деескалация. Той все още предлага стимули и за двете страни: за Тръмп това е овладяването на глобалната енергийна криза преди предстоящите избори у дома, а за Иран – разблокирането на десетки милиарди долари от замразените му активи в чуждестранни банки.

Основният препъникамък в момента е юридическото тълкуване на споразумението. Техеран настоява, че текстът му дава право да контролира преминаването през протока, докато САЩ активно принуждават търговските кораби да избягват иранските териториални води и да плават по южния маршрут покрай бреговете на Оман. Докато този спор не бъде решен чрез международни посредници, Ормузкият проток ще остане заложник на една опасна игра на нерви, в която нито една от страните не може да излезе победител, но целият свят може да плати сметката.